Как да се предпазим да не загубим линк преди да го вземем

Един често срещан проблем от практиката на линк билдъра

Днес ще засегна проблем, на който доста хора не обръщат внимание. Както знаем, линк билдингът е неизменна част от SEO Оптимизацията, затова повечето хора, които се занимават с Off Page SEO Оптимизация, са натоварени със задачата да вземат колкото се може по-голямо количество линкове за кратко време.

Това обаче може да доведе до много пропуски. В засисимост от това как даден сайт приема линка, зависи как точно ще му бъдe подаден.

Примерно някои сайтове приемат линка със стандартния протокол HTTP:// , други изискват поставянето на линка без протокол отпред.

С навлизането на SSL сертификатите възникнаха и нови проблеми за линк билдинга. Доста сайтове приемат линковете със стандартния протокол http:// , (който споменах по-горе) и задаването на линк с https:// води до създаването на линк, който води до липсваща страница. Което означава, че сте си загубили времето. Затова, както казах прибързаното поставяне на линкове не е добър вариант.

По – добрият вариант е да се изследва добре сайтът как точно приема сайта. Добър начин за това е да се проучат други линкове в дадения сайт. Или по добрия стар начин „проба, грешка”. Това е по-сигурният вариант, но не всички сайтове предлагат опция за редактиране на линка, което е проблем, ако опитате да добавите някой клиентски сайт.
След това всички знаем какво се случва. Опитвате да го добавите наново, системата ви казва, че вече има регистриран листинг с този e-mail и т.н. Затова по-добре да опитате със сайт „за който няма да ви е жал” и така да установите точния формат на добавяне на линка.

А относно времето – с него се придобива опит и при първоначален оглед на уебсайта може да се прецени дали може да се прави редакция на даден листинг. Тоест дали можем да си правим експерименти или не.

Пример 1 – Ще ви споделя един случай от моя опит.

Намерих един сайт с добър линк профил. Този сайт беше каталог за фирми. Започнах да правя регистрация в него, по инструкциите, които бяха дадени от създателите му. Когато стигнах до полето за въвеждане на “уебсайт”, видях това.
И съответно “по инструкции” си въведох сайта с http:// . След попълването на всички данни, извлякох URL адреса и го добавих в списъка с линкове за съответният клиент. Като мислех, че всичко е наред. В края на месеца трябваше да се извлекат линковете, създадени за съответния клиент, за да се направи SEO репорт. При проверката обаче на линка от този сайт се натъкнах на това !!??

И веднага ме обзе паника. Какво се е случило с този линк? Фирмената регистрация си беше наред, но линкът беше счупен. Тогава реших да отделя време и да направя обстойна проверка ,за да разбера какво става. Първото, което забелязах, беше, че при кликането на линка http:// връзката не се отваря коректно и съответно системата на клиентския сайт не може да пренасочи към https://. Понеже клиентският сайт има SSL сертификат.

Решението, което взех – беше да започна с тестове. Тествах да вкарам URL адреса с https:/ , резултатът беше същия. Чудих се какво да правя и изведнъж ми дойде идея. Реших да подам чист URL към сървъра и той сам да прецени как да зададе http:// протокола.

Резултатът беше на лице. Линкът започна да работи коректно. И след време и индексирането не закъсня.

Пример 1 – Още един инересен пример.

Понякога системите на уебсайтовете сами проверяват дали линкът е с добавен с HTTP:// или не. Това е създадено за улеснение на потребителите, за да не се затормозяват с писането на въпросното HTTP://. Следователно може в полето за уебсайт може да напишете само example.com и системата веднага след потвърждение ви го преправя на http://example.com .

Това е добре, ако всички създатели на уебсайтове ги потдържака и се бяха съобразили с навлизането на SSL сертификата. Но, за съжаление, това не е така и се получават доста неприятни ситуации. В даден сайт полето, в което трябва да попълните URL адреса предварително е попълнено с http:// , но вие може да редактирате това. Вие сте радостни, че можете да добавите вашия сайт, на който сте закупили SSL сертификат. Изтривате http:// протокола, зададен по подразбиране, и го заменяте с вашия https://example.com/ и сте радостни, че линкът ще е директен, а няма да минава през редирект от единия към другия протокол. Това е добре, но при щателна проверка, се оказва, че линкът е счупен и изглежда по този странен начин.

Това може да ви изненадва, но обяснението е доста просто. Системата проверява въведения URL адрес за http:// протокол и установи ли , че въведеното започва с нещо различно от това, в случая с https:// , решава да си го добави. Това се получава, защото за съжаление системата на сайт не разпознава SSL сертификата и решава че сте пропуснали да въведете протокол отпред, затова сама си го добавя.

Изводът е, че не винаги инструкциите, зададени от създателите на уебсайтове са 100% точни и коректни. Затова най – добрият начин си остава тестването. Естествено това отнема повече време, но това може да се компенсира с бързина и тренираност.